пощурял е

Речник на българския език

1. пощурял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пощурял е е производна форма на пощуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пощурял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пощурял е е производна форма на пощурея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пощурял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пощурял е е производна форма на пощурея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).