пощурило

Речник на българския език

1. пощурило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пощурило е производна форма на пощуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пощурило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пощурило е производна форма на пощуря (мин. деят. св. прич. ср. р.).