пощурял си

Речник на българския език

1. пощурял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пощурял си е производна форма на пощуря (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пощурял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пощурял си е производна форма на пощурея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. пощурял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пощурял си е производна форма на пощурея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).