позахабя

Речник на българския език

позахабя преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • позахабъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-за-ха-бя по-за-ха-бим
2 лице по-за-ха-биш по-за-ха-би-те
3 лице по-за-ха-би по-за-ха-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-за-ха-бих по-за-ха-бих-ме
2 лице по-за-ха-би по-за-ха-бих-те
3 лице по-за-ха-би по-за-ха-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-за-ха-бях по-за-ха-бях-ме
2 лице по-за-ха-бе-ше по-за-ха-бях-те
3 лице по-за-ха-бе-ше по-за-ха-бя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позахабил съм позахабила съм позахабило съм позахабили сме
2 лице позахабил си позахабила си позахабило си позахабили сте
3 лице позахабил е позахабила е позахабило е позахабили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях позахабил бях позахабила бях позахабило бяхме позахабили
2 лице беше позахабил беше позахабила беше позахабило бяхте позахабили
3 лице беше позахабил беше позахабила беше позахабило бяха позахабили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще позахабя ще позахабим
2 лице ще позахабиш ще позахабите
3 лице ще позахаби ще позахабят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм позахабил ще съм позахабила ще съм позахабило ще сме позахабили
2 лице ще си позахабил ще си позахабила ще си позахабило ще сте позахабили
3 лице ще е позахабил ще е позахабила ще е позахабило ще са позахабили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да позахабя щяхме да позахабим
2 лице щеше да позахабиш щяхте да позахабите
3 лице щеше да позахаби щяха да позахабят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм позахабил щях да съм позахабила щях да съм позахабило щяхме да сме позахабили
2 лице щеше да си позахабил щеше да си позахабила щеше да си позахабило щяхте да сте позахабили
3 лице щеше да е позахабил щеше да е позахабила щеше да е позахабило щяха да са позахабили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позахабял съм позахабяла съм позахабяло съм позахабели сме
2 лице позахабял си позахабяла си позахабяло си позахабели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позахабил съм позахабила съм позахабило съм позахабили сме
2 лице позахабил си позахабила си позахабило си позахабили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм позахабил била съм позахабила било съм позахабило били сме позахабили
2 лице бил си позахабил била си позахабила било си позахабило били сте позахабили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да позахабя щяла съм да позахабя щяло съм да позахабя щели сме да позахабим
2 лице щял си да позахабиш щяла си да позахабиш щяло си да позахабиш щели сте да позахабите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм позахабил щяла съм да съм позахабила щяло съм да съм позахабило щели сме да сме позахабили
2 лице щял си да си позахабил щяла си да си позахабила щяло си да си позахабило щели сте да сте позахабили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих позахабил бих позахабила бих позахабило бихме позахабили
2 лице би позахабил би позахабила би позахабило бихте позахабили
3 лице би позахабил би позахабила би позахабило биха позахабили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-за-ха-би по-за-ха-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-за-ха-бен
непълен член по-за-ха-бе-ния
пълен член по-за-ха-бе-ни-ят
женски род по-за-ха-бе-на
членувано по-за-ха-бе-на-та
среден род по-за-ха-бе-но
членувано по-за-ха-бе-но-то
множествено число по-за-ха-бе-ни
членувано по-за-ха-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-за-ха-бил
непълен член по-за-ха-би-лия
пълен член по-за-ха-би-ли-ят
женски род по-за-ха-би-ла
членувано по-за-ха-би-ла-та
среден род по-за-ха-би-ло
членувано по-за-ха-би-ло-то
множествено число по-за-ха-би-ли
членувано по-за-ха-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-за-ха-бял
женски род по-за-ха-бя-ла
среден род по-за-ха-бя-ло
множествено число по-за-ха-бе-ли