позахабели

Речник на българския език

1. позахабели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позахабели е производна форма на позахабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позахабели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позахабели е производна форма на позахабя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).