позахабил

Речник на българския език

1. позахабил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позахабил е производна форма на позахабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позахабил — мин. деят. св. прич. м. р.

позахабил е производна форма на позахабя (мин. деят. св. прич. м. р.).