позахабял

Речник на българския език

1. позахабял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позахабял е производна форма на позахабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позахабял — мин. деят. несв. прич. м. р.

позахабял е производна форма на позахабя (мин. деят. несв. прич. м. р.).