щял съм да съм позахабил

Речник на българския език

1. щял съм да съм позахабил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм позахабил е производна форма на позахабя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).