позахабил е

Речник на българския език

1. позахабил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позахабил е е производна форма на позахабя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позахабил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позахабил е е производна форма на позахабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).