позахабила

Речник на българския език

1. позахабила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позахабила е производна форма на позахабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позахабила — мин. деят. св. прич. ж. р.

позахабила е производна форма на позахабя (мин. деят. св. прич. ж. р.).