позахабил съм

Речник на българския език

1. позахабил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позахабил съм е производна форма на позахабя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. позахабил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позахабил съм е производна форма на позахабя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).