позахаби

Речник на българския език

1. позахаби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

позахаби е производна форма на позахабя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. позахаби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позахаби е производна форма на позахабя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. позахаби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позахаби е производна форма на позахабя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. позахаби — повелително наклонение, ед. ч.

позахаби е производна форма на позахабя (повелително наклонение, ед. ч.).