отприщя

Речник на българския език

отпрѝщя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

отпрѝщиш, мин. св. отпрѝщих, мин. прич. отпрѝщил, св.вж. отприщвам.

Грешни изписвания (7)

  • отприштъ
  • отприштя
  • отприщъ
  • утприштъ
  • утприштя
  • утприщъ
  • утприщя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-п-ри-щя от-п-ри-щим
2 лице от-п-ри-щиш от-п-ри-щи-те
3 лице от-п-ри-щи от-п-ри-щят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-п-ри-щих от-п-ри-щих-ме
2 лице от-п-ри-щи от-п-ри-щих-те
3 лице от-п-ри-щи от-п-ри-щи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-п-ри-щех от-п-ри-щех-ме
2 лице от-п-ри-ще-ше от-п-ри-щех-те
3 лице от-п-ри-ще-ше от-п-ри-ще-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отприщил съм отприщила съм отприщило съм отприщили сме
2 лице отприщил си отприщила си отприщило си отприщили сте
3 лице отприщил е отприщила е отприщило е отприщили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отприщил бях отприщила бях отприщило бяхме отприщили
2 лице беше отприщил беше отприщила беше отприщило бяхте отприщили
3 лице беше отприщил беше отприщила беше отприщило бяха отприщили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отприщя ще отприщим
2 лице ще отприщиш ще отприщите
3 лице ще отприщи ще отприщят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отприщил ще съм отприщила ще съм отприщило ще сме отприщили
2 лице ще си отприщил ще си отприщила ще си отприщило ще сте отприщили
3 лице ще е отприщил ще е отприщила ще е отприщило ще са отприщили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отприщя щяхме да отприщим
2 лице щеше да отприщиш щяхте да отприщите
3 лице щеше да отприщи щяха да отприщят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отприщил щях да съм отприщила щях да съм отприщило щяхме да сме отприщили
2 лице щеше да си отприщил щеше да си отприщила щеше да си отприщило щяхте да сте отприщили
3 лице щеше да е отприщил щеше да е отприщила щеше да е отприщило щяха да са отприщили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отприщел съм отприщела съм отприщело съм отприщели сме
2 лице отприщел си отприщела си отприщело си отприщели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отприщил съм отприщила съм отприщило съм отприщили сме
2 лице отприщил си отприщила си отприщило си отприщили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отприщил била съм отприщила било съм отприщило били сме отприщили
2 лице бил си отприщил била си отприщила било си отприщило били сте отприщили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отприщя щяла съм да отприщя щяло съм да отприщя щели сме да отприщим
2 лице щял си да отприщиш щяла си да отприщиш щяло си да отприщиш щели сте да отприщите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отприщил щяла съм да съм отприщила щяло съм да съм отприщило щели сме да сме отприщили
2 лице щял си да си отприщил щяла си да си отприщила щяло си да си отприщило щели сте да сте отприщили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отприщил бих отприщила бих отприщило бихме отприщили
2 лице би отприщил би отприщила би отприщило бихте отприщили
3 лице би отприщил би отприщила би отприщило биха отприщили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-п-ри-щи от-п-ри-ще-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-п-ри-щен
непълен член от-п-ри-ще-ния
пълен член от-п-ри-ще-ни-ят
женски род от-п-ри-ще-на
членувано от-п-ри-ще-на-та
среден род от-п-ри-ще-но
членувано от-п-ри-ще-но-то
множествено число от-п-ри-ще-ни
членувано от-п-ри-ще-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-п-ри-щил
непълен член от-п-ри-щи-лия
пълен член от-п-ри-щи-ли-ят
женски род от-п-ри-щи-ла
членувано от-п-ри-щи-ла-та
среден род от-п-ри-щи-ло
членувано от-п-ри-щи-ло-то
множествено число от-п-ри-щи-ли
членувано от-п-ри-щи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-п-ри-щел
женски род от-п-ри-ще-ла
среден род от-п-ри-ще-ло
множествено число от-п-ри-ще-ли