отприщил

Речник на българския език

1. отприщил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отприщил е производна форма на отприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отприщил — мин. деят. св. прич. м. р.

отприщил е производна форма на отприщя (мин. деят. св. прич. м. р.).