отприщил си

Речник на българския език

1. отприщил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отприщил си е производна форма на отприщя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отприщил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отприщил си е производна форма на отприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).