отприщели

Речник на българския език

1. отприщели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отприщели е производна форма на отприщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отприщели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отприщели е производна форма на отприщя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).