отприщила е

Речник на българския език

1. отприщила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отприщила е е производна форма на отприщя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отприщила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отприщила е е производна форма на отприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).