бил отприщил

Речник на българския език

1. бил отприщил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил отприщил е производна форма на отприщя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).