отприщила

Речник на българския език

1. отприщила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отприщила е производна форма на отприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отприщила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отприщила е производна форма на отприщя (мин. деят. св. прич. ж. р.).