отприщил е

Речник на българския език

1. отприщил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отприщил е е производна форма на отприщя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отприщил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отприщил е е производна форма на отприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).