отприщило е

Речник на българския език

1. отприщило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отприщило е е производна форма на отприщя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отприщило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отприщило е е производна форма на отприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).