отприщела

Речник на българския език

1. отприщела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отприщела е производна форма на отприщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отприщела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отприщела е производна форма на отприщя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).