беше отприщил

Речник на българския език

1. беше отприщил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше отприщил е производна форма на отприщя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше отприщил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше отприщил е производна форма на отприщя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).