отприщел

Речник на българския език

1. отприщел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отприщел е производна форма на отприщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отприщел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отприщел е производна форма на отприщя (мин. деят. несв. прич. м. р.).