омъжа

Речник на българския език

омъ̀жа преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

омъ̀жиш, мин. св. омъ̀жих, мин. прич. омъ̀жил, св.вж. омъжвам.

Грешни изписвания (3)

  • омъжъ
  • умъжа
  • умъжъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице омъ-жа омъ-жим
2 лице омъ-жиш омъ-жи-те
3 лице омъ-жи омъ-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице омъ-жих омъ-жих-ме
2 лице омъ-жи омъ-жих-те
3 лице омъ-жи омъ-жи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице омъ-жех омъ-жех-ме
2 лице омъ-же-ше омъ-жех-те
3 лице омъ-же-ше омъ-же-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омъжил съм омъжила съм омъжило съм омъжили сме
2 лице омъжил си омъжила си омъжило си омъжили сте
3 лице омъжил е омъжила е омъжило е омъжили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях омъжил бях омъжила бях омъжило бяхме омъжили
2 лице беше омъжил беше омъжила беше омъжило бяхте омъжили
3 лице беше омъжил беше омъжила беше омъжило бяха омъжили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще омъжа ще омъжим
2 лице ще омъжиш ще омъжите
3 лице ще омъжи ще омъжат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм омъжил ще съм омъжила ще съм омъжило ще сме омъжили
2 лице ще си омъжил ще си омъжила ще си омъжило ще сте омъжили
3 лице ще е омъжил ще е омъжила ще е омъжило ще са омъжили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да омъжа щяхме да омъжим
2 лице щеше да омъжиш щяхте да омъжите
3 лице щеше да омъжи щяха да омъжат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм омъжил щях да съм омъжила щях да съм омъжило щяхме да сме омъжили
2 лице щеше да си омъжил щеше да си омъжила щеше да си омъжило щяхте да сте омъжили
3 лице щеше да е омъжил щеше да е омъжила щеше да е омъжило щяха да са омъжили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омъжел съм омъжела съм омъжело съм омъжели сме
2 лице омъжел си омъжела си омъжело си омъжели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омъжил съм омъжила съм омъжило съм омъжили сме
2 лице омъжил си омъжила си омъжило си омъжили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм омъжил била съм омъжила било съм омъжило били сме омъжили
2 лице бил си омъжил била си омъжила било си омъжило били сте омъжили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да омъжа щяла съм да омъжа щяло съм да омъжа щели сме да омъжим
2 лице щял си да омъжиш щяла си да омъжиш щяло си да омъжиш щели сте да омъжите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм омъжил щяла съм да съм омъжила щяло съм да съм омъжило щели сме да сме омъжили
2 лице щял си да си омъжил щяла си да си омъжила щяло си да си омъжило щели сте да сте омъжили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих омъжил бих омъжила бих омъжило бихме омъжили
2 лице би омъжил би омъжила би омъжило бихте омъжили
3 лице би омъжил би омъжила би омъжило биха омъжили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
омъ-жи омъ-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род омъ-жен
непълен член омъ-же-ния
пълен член омъ-же-ни-ят
женски род омъ-же-на
членувано омъ-же-на-та
среден род омъ-же-но
членувано омъ-же-но-то
множествено число омъ-же-ни
членувано омъ-же-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род омъ-жил
непълен член омъ-жи-лия
пълен член омъ-жи-ли-ят
женски род омъ-жи-ла
членувано омъ-жи-ла-та
среден род омъ-жи-ло
членувано омъ-жи-ло-то
множествено число омъ-жи-ли
членувано омъ-жи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род омъ-жел
женски род омъ-же-ла
среден род омъ-же-ло
множествено число омъ-же-ли