омъжил е

Речник на българския език

1. омъжил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омъжил е е производна форма на омъжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омъжил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омъжил е е производна форма на омъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).