омъжело

Речник на българския език

1. омъжело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омъжело е производна форма на омъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омъжело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омъжело е производна форма на омъжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).