омъжел

Речник на българския език

1. омъжел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омъжел е производна форма на омъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омъжел — мин. деят. несв. прич. м. р.

омъжел е производна форма на омъжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).