омъжил
1.
омъжил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
омъжил
е производна форма
на омъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
омъжил —
мин. деят. св. прич. м. р.
омъжил
е производна форма
на омъжа (мин. деят. св. прич. м. р.).