омъжил съм

Речник на българския език

1. омъжил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

омъжил съм е производна форма на омъжа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. омъжил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

омъжил съм е производна форма на омъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).