омъжил си

Речник на българския език

1. омъжил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

омъжил си е производна форма на омъжа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. омъжил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

омъжил си е производна форма на омъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).