омъжела

Речник на българския език

1. омъжела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омъжела е производна форма на омъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омъжела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

омъжела е производна форма на омъжа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).