омъжило

Речник на българския език

1. омъжило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омъжило е производна форма на омъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омъжило — мин. деят. св. прич. ср. р.

омъжило е производна форма на омъжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).