омъжило е

Речник на българския език

1. омъжило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омъжило е е производна форма на омъжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омъжило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омъжило е е производна форма на омъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).