бил съм омъжил

Речник на българския език

1. бил съм омъжил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм омъжил е производна форма на омъжа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).