омъжвам

Речник на българския език

омъ̀жвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

омъ̀жваш, несв. и омъ̀жа, св.; кого. Задомявам девойка, намирам ѝ мъж; женя. Баща ѝ я омъжи за него.
омъжвам се/омъжа се. — За жена — сключвам брак; оженвам се. Омъжих се преди две години.

Грешни изписвания (3)

  • омъжвъм
  • умъжвам
  • умъжвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице омъж-вам омъж-ва-ме
2 лице омъж-ваш омъж-ва-те
3 лице омъж-ва омъж-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице омъж-вах омъж-вах-ме
2 лице омъж-ва омъж-вах-те
3 лице омъж-ва омъж-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице омъж-вах омъж-вах-ме
2 лице омъж-ва-ше омъж-вах-те
3 лице омъж-ва-ше омъж-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омъжвал съм омъжвала съм омъжвало съм омъжвали сме
2 лице омъжвал си омъжвала си омъжвало си омъжвали сте
3 лице омъжвал е омъжвала е омъжвало е омъжвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях омъжвал бях омъжвала бях омъжвало бяхме омъжвали
2 лице беше омъжвал беше омъжвала беше омъжвало бяхте омъжвали
3 лице беше омъжвал беше омъжвала беше омъжвало бяха омъжвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще омъжвам ще омъжваме
2 лице ще омъжваш ще омъжвате
3 лице ще омъжва ще омъжват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм омъжвал ще съм омъжвала ще съм омъжвало ще сме омъжвали
2 лице ще си омъжвал ще си омъжвала ще си омъжвало ще сте омъжвали
3 лице ще е омъжвал ще е омъжвала ще е омъжвало ще са омъжвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да омъжвам щяхме да омъжваме
2 лице щеше да омъжваш щяхте да омъжвате
3 лице щеше да омъжва щяха да омъжват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм омъжвал щях да съм омъжвала щях да съм омъжвало щяхме да сме омъжвали
2 лице щеше да си омъжвал щеше да си омъжвала щеше да си омъжвало щяхте да сте омъжвали
3 лице щеше да е омъжвал щеше да е омъжвала щеше да е омъжвало щяха да са омъжвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омъжвал съм омъжвала съм омъжвало съм омъжвали сме
2 лице омъжвал си омъжвала си омъжвало си омъжвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омъжвал съм омъжвала съм омъжвало съм омъжвали сме
2 лице омъжвал си омъжвала си омъжвало си омъжвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм омъжвал била съм омъжвала било съм омъжвало били сме омъжвали
2 лице бил си омъжвал била си омъжвала било си омъжвало били сте омъжвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да омъжвам щяла съм да омъжвам щяло съм да омъжвам щели сме да омъжваме
2 лице щял си да омъжваш щяла си да омъжваш щяло си да омъжваш щели сте да омъжвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм омъжвал щяла съм да съм омъжвала щяло съм да съм омъжвало щели сме да сме омъжвали
2 лице щял си да си омъжвал щяла си да си омъжвала щяло си да си омъжвало щели сте да сте омъжвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих омъжвал бих омъжвала бих омъжвало бихме омъжвали
2 лице би омъжвал би омъжвала би омъжвало бихте омъжвали
3 лице би омъжвал би омъжвала би омъжвало биха омъжвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
омъж-вай омъж-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род омъж-ван
непълен член омъж-ва-ния
пълен член омъж-ва-ни-ят
женски род омъж-ва-на
членувано омъж-ва-на-та
среден род омъж-ва-но
членувано омъж-ва-но-то
множествено число омъж-ва-ни
членувано омъж-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род омъж-вал
непълен член омъж-ва-лия
пълен член омъж-ва-ли-ят
женски род омъж-ва-ла
членувано омъж-ва-ла-та
среден род омъж-ва-ло
членувано омъж-ва-ло-то
множествено число омъж-ва-ли
членувано омъж-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род омъж-вал
женски род омъж-ва-ла
среден род омъж-ва-ло
множествено число омъж-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род омъж-ващ
непълен член омъж-ва-щия
пълен член омъж-ва-щи-ят
женски род омъж-ва-ща
членувано омъж-ва-ща-та
среден род омъж-ва-що
членувано омъж-ва-що-то
множествено число омъж-ва-щи
членувано омъж-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

омъж-вай-ки