омъжвало е

Речник на българския език

1. омъжвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омъжвало е е производна форма на омъжвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омъжвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омъжвало е е производна форма на омъжвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. омъжвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омъжвало е е производна форма на омъжвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).