омъжвала

Речник на българския език

1. омъжвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омъжвала е производна форма на омъжвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омъжвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омъжвала е производна форма на омъжвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. омъжвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

омъжвала е производна форма на омъжвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. омъжвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

омъжвала е производна форма на омъжвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).