омъжвало

Речник на българския език

1. омъжвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омъжвало е производна форма на омъжвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омъжвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омъжвало е производна форма на омъжвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. омъжвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

омъжвало е производна форма на омъжвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. омъжвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омъжвало е производна форма на омъжвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).