омъжвало си

Речник на българския език

1. омъжвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

омъжвало си е производна форма на омъжвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. омъжвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

омъжвало си е производна форма на омъжвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. омъжвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

омъжвало си е производна форма на омъжвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).