омъжвал си

Речник на българския език

1. омъжвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

омъжвал си е производна форма на омъжвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. омъжвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

омъжвал си е производна форма на омъжвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. омъжвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

омъжвал си е производна форма на омъжвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).