овъгля

Речник на българския език

овъгля̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

овъглѝш, мин. св. овъглѝх, мин. прич. овъглѝл, св.вж. овъглявам.

Грешни изписвания (8)

  • оваглйа
  • оваглйъ
  • овъглйа
  • овъглйъ
  • уваглйа
  • уваглйъ
  • увъглйа
  • увъглйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице овъг-ля овъг-лим
2 лице овъг-лиш овъг-ли-те
3 лице овъг-ли овъг-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице овъг-лих овъг-лих-ме
2 лице овъг-ли овъг-лих-те
3 лице овъг-ли овъг-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице овъг-лях овъг-лях-ме
2 лице овъг-ле-ше овъг-лях-те
3 лице овъг-ле-ше овъг-ля-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице овъглил съм овъглила съм овъглило съм овъглили сме
2 лице овъглил си овъглила си овъглило си овъглили сте
3 лице овъглил е овъглила е овъглило е овъглили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях овъглил бях овъглила бях овъглило бяхме овъглили
2 лице беше овъглил беше овъглила беше овъглило бяхте овъглили
3 лице беше овъглил беше овъглила беше овъглило бяха овъглили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще овъгля ще овъглим
2 лице ще овъглиш ще овъглите
3 лице ще овъгли ще овъглят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм овъглил ще съм овъглила ще съм овъглило ще сме овъглили
2 лице ще си овъглил ще си овъглила ще си овъглило ще сте овъглили
3 лице ще е овъглил ще е овъглила ще е овъглило ще са овъглили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да овъгля щяхме да овъглим
2 лице щеше да овъглиш щяхте да овъглите
3 лице щеше да овъгли щяха да овъглят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм овъглил щях да съм овъглила щях да съм овъглило щяхме да сме овъглили
2 лице щеше да си овъглил щеше да си овъглила щеше да си овъглило щяхте да сте овъглили
3 лице щеше да е овъглил щеше да е овъглила щеше да е овъглило щяха да са овъглили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице овъглял съм овъгляла съм овъгляло съм овъглели сме
2 лице овъглял си овъгляла си овъгляло си овъглели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице овъглил съм овъглила съм овъглило съм овъглили сме
2 лице овъглил си овъглила си овъглило си овъглили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм овъглил била съм овъглила било съм овъглило били сме овъглили
2 лице бил си овъглил била си овъглила било си овъглило били сте овъглили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да овъгля щяла съм да овъгля щяло съм да овъгля щели сме да овъглим
2 лице щял си да овъглиш щяла си да овъглиш щяло си да овъглиш щели сте да овъглите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм овъглил щяла съм да съм овъглила щяло съм да съм овъглило щели сме да сме овъглили
2 лице щял си да си овъглил щяла си да си овъглила щяло си да си овъглило щели сте да сте овъглили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих овъглил бих овъглила бих овъглило бихме овъглили
2 лице би овъглил би овъглила би овъглило бихте овъглили
3 лице би овъглил би овъглила би овъглило биха овъглили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
овъг-ли овъг-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род овъг-лен
непълен член овъг-ле-ния
пълен член овъг-ле-ни-ят
женски род овъг-ле-на
членувано овъг-ле-на-та
среден род овъг-ле-но
членувано овъг-ле-но-то
множествено число овъг-ле-ни
членувано овъг-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род овъг-лил
непълен член овъг-ли-лия
пълен член овъг-ли-ли-ят
женски род овъг-ли-ла
членувано овъг-ли-ла-та
среден род овъг-ли-ло
членувано овъг-ли-ло-то
множествено число овъг-ли-ли
членувано овъг-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род овъг-лял
женски род овъг-ля-ла
среден род овъг-ля-ло
множествено число овъг-ле-ли