овъглил

Речник на българския език

1. овъглил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овъглил е производна форма на овъгля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овъглил — мин. деят. св. прич. м. р.

овъглил е производна форма на овъгля (мин. деят. св. прич. м. р.).