овъглил е

Речник на българския език

1. овъглил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овъглил е е производна форма на овъгля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овъглил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овъглил е е производна форма на овъгля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).