овъглял

Речник на българския език

1. овъглял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овъглял е производна форма на овъгля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овъглял — мин. деят. несв. прич. м. р.

овъглял е производна форма на овъгля (мин. деят. несв. прич. м. р.).