овъглил си

Речник на българския език

1. овъглил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

овъглил си е производна форма на овъгля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. овъглил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

овъглил си е производна форма на овъгля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).