овъглило

Речник на българския език

1. овъглило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овъглило е производна форма на овъгля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овъглило — мин. деят. св. прич. ср. р.

овъглило е производна форма на овъгля (мин. деят. св. прич. ср. р.).