овъгли

Речник на българския език

1. овъгли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

овъгли е производна форма на овъгля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. овъгли — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

овъгли е производна форма на овъгля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. овъгли — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

овъгли е производна форма на овъгля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. овъгли — повелително наклонение, ед. ч.

овъгли е производна форма на овъгля (повелително наклонение, ед. ч.).