овъглили

Речник на българския език

1. овъглили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

овъглили е производна форма на овъгля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. овъглили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

овъглили е производна форма на овъгля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).