бил е овъглил

Речник на българския език

1. бил е овъглил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е овъглил е производна форма на овъгля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).